понеделник, 19 септември 2016 г.

Тренера: Нашите бойци показаха мъжество, хъс и характер!


Държавното първенство по кикбокс се проведе през почивните дни в Каварна. СК "Легия" се представи повече от убедително, печелейки четири втори места и два бронзови медала. 


Васко показа мъжество и силен дух по време на финала.

Треньорът на клуба Тодор Тодоров коментира, че е изключително доволен от представянето на състезателите ни.

"Много  съм доволен. Честно казано, не съм очаквал, че бойците ни ще направят такъв пробив. Всички демонстрираха мъжество, хъс и характер. Момчетата показаха, че имат сърца и се видя, че нещата вървят по един по-различен вече начин. 

Вижда се едно развитие. Павката и Ферай показаха с играта си, че се развиват като състезатели. Божидар макар и нов в кикбокса, изигра великолепен първи мач, а на финала бе дисквалифициран малко несправедливо, но според мен го очаква добро бъдеще. 

Павката Виналиев и Слави изиграха грамотно мачовете си, показвайки хубава игра, техника и дух. 

Васко не спечели финала си, но спечели аплодисментите на публиката със сърцатата си игра срещу национален състезател в стила лоу кик. Някои може би очакваха, че ще загуби лесно срещата си, но той направи хубав бой и изкара сърце, което е по-важното.

Много съм щастлив и от нещо друго. Момчетата ме впечатлиха с поведението си. Всички се държаха възпитано и дисциплинирано, което за мен е много важно, защото целта ми е не само да създам бойци, но и да помогна в изграждането им като добри, възпитани и културни хора. Благодаря им на всички и им желая бъдещи успехи. Чака ни още много работа в залата, но при упорит труд, успехите няма да закъснеят."

петък, 9 септември 2016 г.

Легенди на Кикбокса и Муай Тай: Nokweed Davy се биеше по всяко време, на всяко място, срещу всеки


Истинското му име е Wichit Somboon, познат на ринга като Nokweed Davy, той е легендарен Muay Thai шампион. Nokweed Davy почина внезапно през миналата седмица на 51-годишна възраст в Тайланд. 

Както мнозина други nak muay Nokweed Davy произхожда от бедно семейство, живеещо в Южен Тайланд. Той започва своята кариера на 7-годишна възраст, прокарвайки своя път до върха през 80-те и 90-те години на миналия век. Тойе трикратен шампион на стадиона Rajadamnern в три различни категории. 

Правилото "По всяко време, на всяко място, във всяка категория" важи за него. Тежащ 72 кг. той се бие срещу 107-килограмовата звезда на К-1 Жером Льо Боне през 1995 г. 
Nokweed Davy  има 312 битки на ринга и въпреки страховитата си кариера, той остава скромен и не говори много за миналото си. Kevin Siam, кореспондент на Siam Fight News, си спомня:

"Nokweed никога не искаше нищо от никого, никога не ламтеше за пари и не обичаше да споделя своите боксови истории. Той беше срамежлив и не се хвалеше никога. В залата обаче беше истински звяр." 

Някои детайли от миналото му са достойни за сюжет от екшън филм. Така например в спор с таксиметров шофьор Nokweed Davy му нанася ритник с левия си крак, убивайки опонента си на място. Легендата гласи, че докато е в затвора, тайландската мафия го измъква от там срещу уговорката да загуби няколко срещи. 

На 40-годишна възраст се оттегля от активната си кариера на боец и става треньор. Известният сега Джабар Аскеров е бил негов ученик. 

Източник: fightland.vice.com

сряда, 20 юли 2016 г.

Добре дошли в обновената зала на СК "Легия" - Варна!



Минаха десетина дни откакто Тренера ни "изгони" от залата, за да извърши планирания ремонт. Идеята за обновената зала вече беше избистрена в ума му, плановете бяха готови, материалите поръчани. Работата тръгна според намеренията на Тренера. 

Е, както всяка работа, така и тази имаше своите проблеми, но в края на краищата трениращите получиха дългоочакваното съобщение на страницата на клуба във Фейсбук: "Залата е готова, ще започнем с тренировките във вторник (19.07).  Тренировката във вторник ще е от 17:00 часа."

Пристигам в 16:50 ч. Пред залата е пълно с народ. Запътвам се към вратата, но ... изненада. Тя е заключена от вътре. Изчаквам покорно с останалите, разбирайки, че Тренера е вътре и извършва последни, довършителни работи и сам няма търпение да ни посрещне. В 17:00 ч. вратата най-накрая се отваря и всички се събуваме. Влизам в залата и "ахвам" заедно с останалите. 



Залата е напълно обновена. Предлага всички удобства и същевременно е някак си по-уютна, по-приветлива, по-удобна. Спирам с епитетите. Който има желание - да заповяда и сам да се убеди. Нов, голям, обширен ринг те примамва да се качиш и да направиш първия си спаринг във вече обновената зала. Виждам, че всички бързат да се преоблекат. Миро вади екипировката си от сака, нахвърляйки на земята ръкавици, протектори, бинтове...Тренера разпорежда да започва загрявката. Васко повежда групата и нетърпеливите бойци започват да навъртат кръгове. Никой не обича загрявката, но тя е задължителна част, за да няма травми. Следва другия задължителен елемент: бокс със сянка. Двата рунда преминават бързо, след което се разделяме по двойки и започваме да се боксираме - един рунд ръце, а от следващия вече се включват и ударите с крака.



През това време Тренера успява да завърши ринга и ни кани да започваме учебните спаринги. Няколко двойки се качват на ринга, останалите са на татамито. Екшън, пот, тук-таме "сълзи" вследствие на две-три засрещания. Тренера не издържа и бързо взема душ, за да отмие праха от ремонта и облича екипа си. "Време е за първа тренировка", казва ми той и застава пред чувала. Вече видяхте нахъсаната му работа на чувала на видеото във Фейсбук. А, ако не сте го гледали, заповядайте на нашата Фейсбук страница. Харесайте я и следете новини за клуба, международни новини от световните рингове и октагони, гледайте снимки, интересни видеоклипове и много още! Най-добре обаче е да заповядате в залата ни и да се включите в тренировките. Не е задължително да сте се занимавали преди това. Тренера и неговите помощници ще ви научат. Жеаете просто да поддържате форма? Никакъв проблем - чувалите и уредите са на ваше разположение. Ако пък искате специално отношение и работа извън организираната група, то Тренера ще ви предложи индивидуални тренировки. Запишете си този номер: 0898 75 65 84

Обадете се и задайте въпросите си относно бъдещите ви занимания във варненския Спортен клуб "Легия" - Кикбокс и Муай Тай.

четвъртък, 16 юни 2016 г.

Легенди на Муай Тай: Orono Wor Petchpun - един от малцината, победил Саенчай


Многократният Световен шампион по Muay Thai Orono Wor Petchpun е роден на 22 август 1978 г. в Nonthaburi, Thailand. Бойното му име произхожда от това на друга легенда - Orono Por Muangubon. Той притежава 9 шампионски титли и е един от най-великите Muay Thai шампиони на своето време. Понастоящем Ороно е инструктор в сингапурската школа Evolve Mixed Martial Arts.

Той израства в многодетно семейство със седем братя и две сестри. Родителите му са бедни фермери, отглеждащи ориз. Децата помагали на родителите си в оризищата под палещите лъчи на яркото слънце. 

"Знаех, че ако последвам традицията, вероятно и аз ще бъда на същото поле след двайсет години", разказва Ороно.
Ороно е мислел да стане рибар, за да изкарва повече пари. Той се нуждаел от средстнва, за да продължи училището си и да получи по-късно бакалаварска степен без да притеснява родителите си за това.

Всяка нощ до късно той е разплитал рибарските мрежи, а сутрин рано ставал, за да събере улова. Парите му стигали, колкото да отиде на училище и да има за закуска.

"Всяка неделя с баща ми гледахме срещи по Муай Тай по телевизията. Баща ми казваше: Имам осем сина, а нито един не е Муай Тай боец. Това се отпечата в съзнанието ми и исках да стана един от тях. " 

Когато е на 15 години един от съучениците му забелязал, че Ороно не разполага с много пари. Той му показал портфейла си пълен с банкноти. 

"Забелязах, че нямаш пари, а аз спечелих тези от Муай Тай. Не се ли интересуваш от това?"

След училище двамата отишли в кемпа, където тренирал съученика му и го представил на треньора.

"Никога не бях стъпвал на подобно място, разказва Ороно. Ритъмът на ударите и ритниците беше хипнотизиращ. Имаше момчета на различна възраст - от седемгодишни до тийнейджъри, които ритаха, нанасяха удари, лакти, колене, скачаха."

Стените на кемпа били пълни с фотоси на бивши шампиони заедно с техните колани. Собственикът на кемпа започнал да оглежда Ороно. 

"Твърде е слаб, казал той, обикаляйки го. Ще получиш два удара и ще счупиш някоя кост"

Ороно се осмелил да каже, че иска да пробва все пак.
"Колко си годишен?", попитал го собственикът. Когато разбрал, че е на 15 г. му отвърнал, че е твърде голям за начинаещ. 

"Доказах му, че греши. когато спечелих първата си среща, получих 300 тайландски бата. Не беше много, но аз бях щастлив. Нокаутирах съперника си с ляв прав и коляно. Той беше ученик и беше тренирал Муай тай. Първата ми победа ми отвори апетита за още. Спечелих още осем боя, като продължавах да ходя на училище."
В първата си зала той се научава как да се бие в клинч, използвайки лактите и колената си. Треньорите го карали да се фокусира именно върху този начин на водене на боя, повтаряйки едно и също хиляди пъти. Когато се премества в Wor Petchpun Gym по-късно, той овладява и усъвършенства левия си кик. Треньорът му Waipot Petchpun му казва, че левият му кик се нуждае от усъвършенстване, той трябва да вкарва повече таза, да завърта повече опорния крак и да се завърта повече по време на ритника. След много години тренировки по Муай Тай Ороно осъзнава, че има още много да учи. 



"По време на моята кариера в Muay Thai бях познат с левия си кик, левия си лакът и колена. Спечелих много боеве благодарение на тези техники и нокаутирах мнозина. Бил съм се с Йодсанклай Феъртекс, Буакау Пор Прамук и Саенчай. Никога не съм се боял, исках да победя". 

През 2001 г. Ороно се бие с Buakaw на Lumpinee. Това става, след като Ороно печели първата си Световна титла срещу Petchek Sor Suwannapakdee и по същото време завършва бакалавърската си степен. 

"В моята провинция малцина имат лукса да завършат висше образование. Аз обаче спестих достатъчно пари от боевете си. За мен да завърша беше много важно. Дипломирането ми бе чест за моето семейство. Аз спечелих тази битка и уважението на моето семейство - това бе първата бакалавърска степен във фамилията."

От всичките си съперници той смята Саенчай за най-велик. 
"Неговата техника е удивителна. Не случайно го смятат за най-великия Муай Тай боец в историята. За разлика от другите боксьори той действително е ловък и винаги те изненадва с атаката си. Никога не можеш да знаеш, какво можеш да очакваш от Саенчай."

Първият път, когато се бие със Саенчай, съдиите отсъждат в полза на последния. Санечай е по-техничния в този ден и доказва, че е легенда. 

"Знаех, че един ден ще се срещнем отново, но този път ще бъда по-добре подготвен", казва Ороно. 


Две години по-късно двамата се срещат отново на Лумпини. 
"Използвах височината си и по-големия обхват, поддържайки дистанция с тийпове. Саенчай пробва страничен кик, но го парирах. Аз направих няколоко добри удари с ръка през първия рунд, а той "вкара" няколко ниски ритника. Не го допуснах до себе си, бях се концентрирал върху победата. Използвах всеки шанс да го подсека и поваля на земята.

Накрая, когато го докопах в клинч, използвах коленете си и лактите. Той получи разсечения над носа си и над дясното око. Спечелих мача тази нощ и това бе един от най-славните ми моменти в моята кариера."

Превод: melee-fight

вторник, 14 юни 2016 г.

Sagat от играта Street Fighter е истински Муай Тай боец

Снимки: Бангкок пост

Почти всеки помни видеоиграта Street Fighter. Sagat беше последния бос, който бе много труден за побеждаване. Той беше облечен с Муай Тай шорти (по него време малцина бяха чували за тайландското бойно изкуство) и с превръзка на едното око. 



Сагат бе омразен с неговите силни удари, мощни ъпрекъти и тройни ритници. Малко хора обаче знаят, че зад образа на героя Сагат от играта стои истински Муай Тай боец: Sagat Petchyindee. 

Сагат е роден през 1958 г. в Phimai, Nakhon Ratchasima. Той е седмо от общо десетте деца в семейството. Всички момчета от фамилията са били Муай Тай бойци. Дядото на Сагат - Suk Prasathin Phimai - бил известен и даже има негова статуя в селището в знак на почит за неговите успехи на ринга.

Сагат навлиза в света на Муай Тай на 11 години покрай един от братята си. След половин година тренировки той взема участие в първия си бой по време на храмовия празник в селото, като го печели. След 20 боя момчето остава непобедено и привлича внимание върху себе си. Така в селото пристига Boonyeam Sophon, собственик на Муай Тай зала в Porntawee. След поредната победа на 16-годишния Сагат, той иска разрешение от чичото на момчето да го вземе със себе си в своята зала в Бангкок, където да го тренира.  

"Ще го направя звезда", заявява треньорът.

Животът на Сагат изведнъж се променя - от боеве на местни рингове той става част от нещо по-сериозно. Както заявява сам: "Беше все едно от училищната скамейка да се преместиш в Университета." 

Той се присъединява към Petchyindee gym, от където взема бойното си име. 

"Преди това нямах нищо повече освен бойните си инстинкти, тук получих много теоритични знания, които нямах преди това", казва Сагат. 

Първият му бой за новата зала е на Ratchadamnoen stadium. Той губи, но се връща в злата, където тренира усърдно, осъзнавайки, че уменията му не са достатъчни, за да се наложи над по-трудни противници. 

Две години по-късно той достига точката, където печели пет боя един след друг. На първия турнир на Ratchadamnoen той печели пояса в категория петел. Сагат се пробва и на боксовия ринг, където се представя успешно. Той печели титлата в леката дивизия на Association of Boxing Commissions и Oriental and Pacific Boxing Federation (OPBF) през  1986 и 1987 години. 
По време на кариерата си той познава също така и вкуса на поражението. През 1978 г. след два мача в професионалния бокс Сагат излиза срещу Уилфредо "Базука" Гомес за титлата на Световния боксов съвет (WBC). Тайландецът губи с нокаут в третия рунд. 

В последствие започва да търпи поражения и в срещи по Муай Тай. На 25-годишна възраст той претърпява девет поредни загуби и смята, че кариерата му е завършила. Сагат даже търси съветите на местни монаси, тъй като решава, че му е направена черна магия. 

Сагат се връща в родното си село, където се среща с друг монах. Той ще помни думите му през останалата част от живота си:

"Не се заслепявай от славата, когато си на върха и не се предавай, когато падаш".

Сагат връща увереността си и открива новото си оръжие: ъперкъта. С негова помощ печели репутацията са ни нокаутьор и се оттегля от кариерата на 28-годишна възраст. Той записва 317 боя, 266 победи, 40 загуби и 11 равни мача. 150 от победите му са с нокаут. 

Сагат става световен шампион по Муай Тай и кикбокс, а също така и трикратен Лумпини шампион. В професионалния бокс записва 14 срещи с 12 победи.

След края на кариерата си той получава множество оферти като треньор. Сагат тренира бойци в различни зали, включително и в Австралия. По-късно се мести в Япония, където е познат като страховит боец, като преподава в зала в Осака. 

С излизането на играта Street Fighter през 1994 г. той спечели световна слава, но не и пари. Героят Сагат е представен от Capcom, разработчиците на играта, като "Императора на Муай Тай". Той външно не прилича на прототипа си, а и разрабточиците никога не признават, че са взаимствали образа от реалния персонаж. Те никога не са влезли в контакт със Сагат, а самият той имал намерение да ги съди, но се отказва, тъй като пресметнал, че времето и парите, които ще похарчи няма да имат възвръщаемост. 

Все пак той използва играта за самореклама, като разтръбява, че той е Street Fighter-а. Така успява да си намери работа като треньор в Италия и Америка.

Славата и парите, спечелени през кариерата му на боксьор, го правят осигурен до края на дните му. Той обаче започва друга голяма битка в живота си: тази с наркозависимостта. Сагат е арестуван за първи път през 2002 г. Вторият му арест му осигурява затвор, а през 2009 г. е пратен отново в затвора за пет години.



Сагат не говори много за това време, но разказва, че е боец по природа и след като е паднал, той трябва да се изправи отново. След като се отървава от зависимостта си той получава работа отново като треньор в различни тренировъчни центрове. Сега той е на 58 години и казва, че ритникът му е същия като на 18 години. 

"Това, на което искам да науча учениците си е, да не бъдат твърде самоуверени, тъй като славата не трае вечно."

"Важно е да спестявате парите си, а не да ги харчите глупаво", казва още той. 

"Най-трудното нещо, след като спечелиш шампионска титла е, да я защитиш."

Източник: Бангкок пост

понеделник, 6 юни 2016 г.

Kickboxingplanet: Ники Холцкен е кикбоксьор на 2015-та година


Ники Холцкен стана кикбоксьор на 2015-та година според допитване на изданието "Кикбоксинг планет", цитиран от Melee-fight. Анкетата е проведена в периода от 1 ноември 2015 г. до 6 юни, като 433 гласа от общо 1315 са отишли за Холцкен. След него веднага се нарежда друг холандец - Рико Верховен (340 гласа), а на трето място е тайландеца Ситичай Ситсонгпийнонг с 294 гласа.

Холцкен е роден и израстнал в Хелмонд, Холандия. В ранните си години е тренирал при Кор Хемерс от Golden Glory gym в Breda. Той се е занимавал заедно с други големи имена в кикбокса като Гокхан Саки, Цимерман, Алистър Овърийм, Леко и Семи Шилт. Сега той притежава собствена зала и свой екип, наречен "Холцкен Тийм". През последните години той стана един от най-популярните имена в кикбокса. Холцкен притежава отлични боксови умения, които му дават предимство при ударите с ръце. През 2013 г. той печели Световната GLORY Welterweight Титла и я защити три пъти поред. 

Ники Холцкен има 10 победи и като професионален боксьор, като няма загуба и има амбицията да се пренасочи от кикбокса към класическия бокс. Той даже тренира и в залата на Флойд Мейуедър при Джеф Мейуедър през март.

вторник, 3 май 2016 г.

Холандски стил vs. Muay Thai: Единственият стил на Муай Тай е тайландския


Днес ще ви представя още един материал по темата: Холандския стил срещу Муай Тай. Той е публикуван в блога, посветен на тайландското бойно изкуство - muayfight.wordpress.com.

Когато се дискутира муай тай, често може да чуете фразата "Холандски стил", обикновено представяйки разликите му с "Тайландския стил". Даже може да чуете за "Бразилски стил" или "Американски стил".

Може някои хора да се ядосат, особено тези, които се състезават в "Холандския стил" или "Бразилския", но истината е, че едниственият стил на муай тай е "Тайландския стил". Ако кажете, че практикувате "Холандски стил Муай Тай, съжалявам, но вие практикувате холандски стил кикбокс, не и Муай Тай.

Сега, преди да ме намразят много от клавиатурните воини, нека да направим бърз преглед на това, какво представляват тези стилове.


Тайландски стил

Първо, групирайки бойците в тази категория регионални стилове, трябва да отбележим, че няма двама еднакви бойци. Всеки боец има свой стил. Както казва един тайландски треньор: няма един муай тай, има хиляди. 

Тайландският стил е твърде разпознаваем. Той е красив, величествен, основан на баланс, грация и контрол:

- Релаксирана, почти невъзмутима поза;
- Икономични движения - без излишни подскачания насам-натам;
- Бавно начало - първите два рунда обикновено са мудни;
- Основан на ритъм - не случайно звучи тайландска музика по време на мачовете;
- Обикновено бойците се фокусират към нанасянето на мидъл кикове и прави удари с коляно, които се точкуват по-добре. 
- Важността на представянето - това, което показваш на ринга означава повече от това, което се случва;
- баланс и контрол;
- сложна игра в клинч;



Един от най-ярките представители на "Тайландския стил" е четирикратния Лумпини шампион, Саенчай

Въпреки, че дори този стил има хиляди варианти, Саенчай е идеалния пример на техничен боец в класическия стил. Това е най-ценения стил в Тайланд, фокусиран над хитроумните решения, ловкост и избягване на ударите, усъвършенствайки целия арсенал от муай тай оръжията. 



Друг подобен пример може да е Самарт Пайакарун, един от най-великите бойци на всички времена.

Друг популярен, макар и по-директен стил е т.нар. muay maad. Той се фокусира над тежките удари с ръце и унищожителни ритници. Въпреки че този стил на игра не е оценяван добре, то тези бойци целят да се наложат с нокаут над противника си, "вкарвайки" мощни удари и разгормяващи лоу кикове. Най-известният боец в този стил е Pornsanae Sitmonchai. 


Боят на Pornsanae Sitmonchai с Pakorn през 2010 г. е един от най-великите муай тай сблъсъци за всички времена: 

Друг пример е от времето на т.нар. златна ера на муай тай: това е Coban “the cruncher” Lookchaomaesaitong, притежаващ един от най-смъртоносните леви крошета в историята на бойните спортове. 



Третият популярен стил е познат като muay kao (knee fighter). Този вид бойци се специализират в близкия бой, ползвайки клинча, от където да нанасят мощни удари с колена. Към момента едни от популярните имена на този стил в Банкок са Petchboonchu и Yodvicha.



Между впрочем, в тайландския стил кръговите ритници (round kicks) се нанасят предимно в горната част на ръцете и по тялото. Това е един от подписите на тайландския стил. 
Двама от най-добрите бойци с крака са Singdam и Yodsanklai.

Това далеч не е пълния списък, но е най-важната извадка, показваща различията в самия муай тай в Тайланд. 

Възможно е  muay maad стила на пръв поглед да ви заприлича на "холандския стил" с фокус върху неговите комбинации от удари с ръце и лоу кик (low kick - нисък ритник), обаче все още има ясни различия, когато става въпрос за темпото, ритъма и придвижването.


Холандски стил

След традиционния тайландски стил, холандският е най-често споменавания. Той се отличава със следното:

-Бързо темпо (често боят е от три рунда вместо традиционните пет);
- Агресивен и хиперактивен;
- Бърз старт - няма бавни рундове, където противниците се изучават дълго;
- Тежки боксови комбинации, последвани от удари с крак; 
- Много работа с крака (има се предвид придвижвания);
- ограничения в клинча, лакти и подсечки; 



Холандският стил стана популярен с успеха на бойци като Peter Aerts, Albert Kraus и легендарния Ramon Dekkers.

Този стил на бой с три рунда, с ограничения в използването на лакти, клинч и подсечки, може по-скоро да се отнесе към кикбокса, отколкото към муай тай. Хиперактивната игра с високо темпо, подскачането от единия на другия крак, за тайландците означава, че боецът е нервен. Нещо повече: боецът се страхува. Тайландците предпочитат да гледат бойци, здраво стъпили на земята с двата си крака, показвайки най-доброто от себе си. 


Заключение

И така, разгледахме различните стилове на муай тай (в публикацията още са разгледани т.нар. бразилски и американски стил, които обаче далеч не са популярни по света и не са обект на дискусии, поради което не ги преведох), така че можем отново да повторим: 

Единственият стил на муай тай е тайландския.

Това е единстверия стил, който би бил оценен добре от тайландски съдии, единственият стил, обхващащ основните идеали на муай тай. Не казвам, че не трябва да тренирате остналите стилове, но просто не трябва да претендирате, че това е муай тай. Това не е муай тай.

Основният въпрос наистина е липсата на разбиране на тайландския стил и системата за точкуване, а тя е в основата. Няма да описвам тайландската система за точкуване в дълбочина, но тя е със следните ключови моменти:

Ефективността на ударите е важна, а не обема им или разнообразието

Агресията не означава нищо, освен ако не е ефективна

Как да приключите е далеч по-важно, отколкото как да стартирате

Все пак, това, което виждаме извън Тайланд (дори и в Англия, където муай тай сцената е сравнително силна) е, че съдиите възнаграждават боеца, който е по-агресивен, прави повече комбинации от удари или боец, който започва силно, но в последствие избледнява. Ако един боец ​​непрекъснато се движи напред, нанася по-голям обем от удари, макар и с по-малки поражения, той ще получи гласовете на съдиите, отколкото този, който го контраатакува с мощни мидъл кикове, прави колена и има добър тайминг. 

Само чрез насърчаване и образоването в автентичния тайландски стил на борба и оценяване можем да се надяваме да се промени това, и да се запази тази красива и уникална форма на изкуство. Организаторите трябва да се опита да наемат най-добрите рефери и съдии за спорта, а не само най-евтините. Несправедливо е за бойци, които са работили усилено и са разработили истински тайландски стил да бъдат ограбвани по този начин. 

Статията отразява мнението на автора й от muayfight.wordpress.com и публикувана тук с информативна и познавателна цел за трениращите кикбокс и муай тай.

събота, 30 април 2016 г.

Уроците на Тренера: Мога да ви науча на техника, но сърце не мога да ви дам


Много пъти сме говорили за концентрацията по време на тренировка, настройката на ума преди боя, чели сме съветите на различни бойци, но друго си е Тренера да ти го набие в ума. 
Уроците в живота са болезнени - в преносен и буквален смисъл и младите бойци трябва да свикнат с тази мисъл и да настроят съзнанието си в тази насока. На една от скорошните тренировки един бездушен спаринг накара Тренера да каже някои истини, така както той ги мисли и чувства:

"От какво се боите? Че ще получите някой и друг удар? Трябва да превъзмогнеш страха си. Всеки се страхува, но майсторството се състои в това да превъзмогнеш себе си, да победиш страха си и да застанеш смело срещу противника си".

Тук тренера нави на бързо бинтовете, сложи ръкавиците и се качи на ринга в залата. Застана в гард и накара противника си да го атакува мощно с ръце и крака, показвайки, че когато заемеш правилната стойка, затвориш правилно гарда си, не може да понесеш тежки поражения.

"Това е - мога да ви покажа как да се защитите, как да нанасяте ляв прав, десен прав, крошета, да ви науча на техника. Това мога. Но да ви дам сърце, с което да излезете на ринга и да се изправите срещу противника - не мога. Това е нещо, с което човек или се ражда, или се настройва сам. Когато тръгнеш на състезание с настройката: "Ама, аз знам, че ще ме бият", наистина ще ви набият. Победата първо се случва тук и тук, в главата и в сърцето, а после идва и на ринга."